Вчера реших да сготвя. ХАХАХАХА. Това е реакцията, на тези които ме познават. Моята е хахахаха, ама аз съм си велика и може да съм леко пристрастна. Все едно...
           Ще правя ориз с нещо, че е най-лесно. Смътно се сетих, че имаше нещо за съотношението вода/ориз, ама аз съм историчка, не математичка. Историята ме е научила, че все нещо ще стане. Реших, че това го е измислила някоя отегчена домакиня, за да се почувства полезна пред мъжа си. Все пак и домакините са хора. Но не са мой тип и....Сипвам вода в една тенджера. Уф, не е до средата. Изсипвам малко. Сега пък е по-малко. Да точно така - водата трябва да е точно до средата. Защото, иначе тенджерата ще се разсърди. Симетрия трабва да има! Отсипвах, досипвах. Страхотна симетрия докарах. Имаше нещо за солта и водата. А, да. В една приказка се разказваше как забранили солта на султана ли беше, царя ли беше, пък тя се оказа много важна. Сигурно е важна и за моята вода. Сложих. Доста. Все пак, как на кой му трябва зрение . Да знаете в готвенето най-важното и най-трудното нещо е да си пуснеш фурната. В моя случай котлона. Аз и машините хич не се разбираме. Обаче аз съм толерантна. Разрешила съм им да съществуват ,стига да не ми пречат. Даже понякога ги разбирам. Ето например тия копчета сега трябва да се въртят. Те за това се борят. Завъртам копчето веднъж. Готова съм. Сега ще пия още едно кафе, после ще сложа ориза, вече съм решила, че ще е с тиквички и само някой да каже нещо. Ще видят тия домакини!
Докато си чета се сещам, че аз май правех нещо друго. Мисля 2 секунди. Е, все някога ще се сетя. Пък и щом не се сещам, значи не е толкова важно. А книгата, която чета е много интересна. Нищо не и разбирам. Всяко изречение го чета по 6 пъти, за да го прочета правилно. А смисъла все ми убягва. Уж прости думи, ама 700 страници. Е, може ли 700 страници да са прости! Кой ще лъжеш ти, ей! Тия японци наистина са много напред с технологиите. Особено тоя пич с "Кафка на плажа". Извинете, не мога да му прочета името - много е технологично. Изведнъж една от котките в книгата ми казва - "Ти готвиш". Ми, естествено, че мога да готвя, отговарям аз с гордост."Не бе, мойто момиче - ти готвиш". Е, какво иска сега това животно  от мен?! Това е само една котка, няма да се сърдя, че е тъпа. Усмихвам се скромно. "ГОТВИШ! СЕГА! Опаа...Тичам да видя, какво става с моята вода и котлона. И о! чудо! - нищо. Пък аз съм доста умна, знам че водата ври при определена температра. Завъртам копчето още веднъж. Май съм прекалено толерантна към тия машини. Връщам се да благодаря на японската котка. Заговорихме се нещо за кучетата. Да знаете, котките говорят за кучетата така както жените говорят за мъжете. И както мъжете говорят за жените. Егати баналния живот. Всичко се върти около гоненего. В другия си живот искам да съм дърво. Да видим тогава какво ще гоня! Отказвам да живея в клишета! "Готвиш". Аха. Тоя път веднага се сещам. Пак нищо. Тая печка вече ме дразни. Въртя копчето още веднъж.
            Не знам дали сте разбрали, но аз съм жена. Говоренето по телефона ми е важно. Май прекалих. 42 минути. Сетих се какво беше това за солта - водата със сол завира по-бавно. Е, бавно, бавно, колко да е бавно. Минали 2 часа. Никъде не съм чела какво значи бавно. Сигурно ми е изгорял котлона. Много е важно някой друг да е виновен. Понеже вече съм истински ядосана на глупавата печка отивам при нея с намерението да и обясня за пореден път кой командва. Докато ракомахам зловещо без да искам пипнах тенджерата и.... не се изгорих. Това пък сега какво значи?! Посягам пак с намерението да си причиня поне един мехур. Аз съм целенасочена личност. Щом съм казала,че трябва да се изгоря, значи ще се изгоря. Бъркам във водата. УУУУуууу студ. Заровила съм го дълбоко в паметта си, но знам, че съм го правила и друг път. Пуснала съм съседния котлон. Ядосах се още повече на тая машинария. Как можа да не разбере кой точно котлон  да включи! Не можа ли поне да сигнализира в началото - "Съжалявам, че не отговарям на високите Ви стандарти, но бихте ли включили другия котлон, защото този няма да Ви свърши работа, а аз съм само една тъпа машина и не мога да направя нищо сама."
             За наказание реших да и покажа как другите машини правят каквото аз искам. Унижението е добро наказание. Знаете ли тези електрически кани за топлене на вода? Моята винаги ме слуша. Сипах вода, тя завря почти веднага. И гледайте сега- измислих как се готвеше ориз. Просто трябва да се свари. А водата в малката ми каничка вреше....
             Вчера ядох филии със сладко от череши.
             Домакините са мъртви! Да живеят домакините!

             Някога ще простя на машините. Няма да е скоро, но ще им простя и ще сготвя. Защото моя личен гуру Оскар Уайлд казва: "Винаги прощавай на враговете си, нищо не ги дразни повече от това".

Ха, забавно е :)))
Успех при бъдещите творчески планове :)))

Чакам си аз дозичката с кафето, ама ТЦ-ъ. Нанайци.
А хубаво пишеш, много

Високите технологии са ми обявили война и отказваха да ме вкарат в матрицата/интернет :-)
За утрешното ти кафе ще имаш доза. Остави 5 лева на излизане.

Ама ей ме на.... с кафето... и без дозичката....
А питяхту леа ...фира :))