Днес не закъснях за работа. Сигурно за това съм кисела. Лошо. Забелязвам и най-дребните неща, а в главата ми се върти постоянно "направи добро, изяж лайно". Амбицирана съм да докажа на целия свят, че съм права. За лайната, де. Бройте ме за ескперт в тая област. Обичам да ям, а не мога да готвя. За това няма да се оплаквам. Каквото има.
               На спирката на автобуса купих баница на един помияр и една баба ме удари с бастун. Готино, нали? Тя нямала пари за хляб аз на кучетата закуски съм купувала. То за това имало толкова кучета. Бля, бля... Точно се зарадвах, че съм права и се намесиха други баби. Знаете как се събират на банди. Ми такива като мен развъждали помиярите, които после съм насъсквала да хапят невинни хора. Това за младите и възпитанието си го знаете. Май само пропуснаха да кажат, че съм наркоманка. Обикновено с това завършват. Готини баби. Казаха, че съм млада. За малко да не им обърна внимание, обаче едната подметна, че заслужавам да нямам деца. Леко полудях. Не защото ме прокле, а от чистата злоба, с която го каза. Признавам си мислех да я ударя, ама още бях впечатлена от злобата. Аз пък все от такива неща ще се впечатля! Да се е.. у оФцата. Поне да бях и казала нещо. Обаче само стоях и гледах тъпо. Не от уважение към възрастните хора. Незнам как се реагира на злобата. Пък и реших, че може наистина да е много лошо, че взех баница на скапаното куче. Може да преяде, да повърне, пък повърнатото да го задави и да умре на спирката, от където пък ще развъди всякъкви болести и ще зарази половин София, от където ще тръгне масова биологична зараза и ще бъдем атакувани като терористи от целия свят, което ще е повод желаещите да си изпробват атомните бомби и планетата ще изчезне до ден-два, пък аз искам другия месец да излезна отпуска, не мога да си позволя да умра преди това.
               Аз не съм оплаквачка. Просто си говорим, нали?
              Много лайна съм изяла. Малки, но редовно. Всеки път. Няма да разказвам как се обадих на жената на някакъв пияница, защото той ме помоли да я помоля да дойде да го прибере. Тя дойде, а той и каза, че съм му откраднала парите. Тя ме нарече с любимата ми дума. Аз пак не казах нищо. Незнам как се реагира и на това. Пък в крайна сметка незнам какво значи курва. Може да е "Благодаря" на някакъв чужд език. Няма да казвам и как чистих кочината зад блока, защото съседите ми са много куци всички и немогат да стигнат до кофите и един пич от шестия етаж ми метна една дограма отгоре. Предполагам искаше да ме помоли да я изхвърля вместо него, но аз пък да се е.. как можах да не я хвана. 4 месеца ходих с шина на врата, а той като ме видеше винаги питаше загрижено: "Ти малоумна ли си да чистиш и кьорава ли си да не видиш, че я хвърлям". Ми в интерес на истината съм доста кьорава, ама сега какво да му обяснявам. И без това се беше притеснил много.
               Ще ви разкажа за най-великото ми лайно.
               След цял ден молби, най-накрая навивам шефчето да не уволни брат ми дисциплинарно. Договора се прекратява по взаимно съгласие. Документите съм оформила прилежно, както си трябва, остава само брат ми да дойде, да си ги подпише и да си ги вземе заедно с парите за месеца. Той обаче много зает човек очевидно. Две седмици само му се обаждам "Ела, та ела". Аз от чист егоизъм - да ми се махне тая задача от главата. Той- "Хъката-мъката, трябва да изпия всичкото пиене на света много съм зает, моля те разпиши се вместо мен и ми ги донеси у нас, пък аз ще те черпя. Ааа, вземи и парите, ако ти ги дадат. Ама по- бързо, ако може, че трудовата книжка ми трябва". Предполагам вече сте разбрали, че не съм от най-умните - оправям му трудовата книжка, разписвам молбата за напускане, взимам заплатата и чинно ги нося у тях. Минават два месеца и в офиса пристига куриер на съда. Носи лелята известие, че Й.И. ще съди кака си  за фалшифициране на документи, с което са му нанесени морални и финансови щети.  Аз естествено викам тука има грешка някаква. Вярно фалшифицирала съм подписи, ама е било преди 100 години, когато съм била ученичка. Ебахти каква тромава съдебна система - чак сега носят призовката! На второ четене виждам, че трябва и да му платя разноските за адвоката. Ми, логично е, какво се шокирам. Няма да разказвам подробности, защото има много псувни, а не изглеждат добре, когато са написани. Звук си трябва. Ще кажа, че това дело се точи от миналата година, защото той не се явява на заседанията, защото, цитирам "Ти си виновна". !?!?!?!?! Тук, малко нямам думи, ама да питам.... ако се яви по-малко виновна ли ще излезна? Но иначе отчитам благородството му. Услуга ми прави човека. Брат ми, де. Обаче най-любимото ми се случи миналата седмица. " Моля те дай ми пари, че трябва да направя графологична експертиза, че си ми фалшифицирала подписа". Пак само седях и гледах тъпо по телефона. А тук вече съвсем не знам как да реагирам. Наглост ли е това? Лудост? Свирено вече. Няма значение. Това лайно ще си го гарнирам с подправки.
                Искам да кажа, че не съм писателка. Нямам въображение. За това блога е в категория лични дневници. Обаче обичам да питам. Ето и въпроса ми - Как е научния термин за човек, който яде лайна постоянно? Лайнар? Трябва да се категоризирам някъде все пак.
             
              
               
              

не е нормален, за да прави така с теб, или ти не си добре , ако продължаваш да контактуваш с него след всичко това.
Естествено при условие , че написаното от теб е истина.

Запиши си някъде тази умна мисъл и си я чети по 3 пъти на ден.Ще се оправиш.Не можем много да променим света,само себе си.

Ква ирония.Разсмях се от сърце.:::::ДДДДДДД.....

За това казах, че не съм писателка, защото знам, че звучи като измислено.

ПП. Аз наистина не съм добре, но в много по-различен аспект :-)

Ще си я чета между храненията.

И аз :-)

Ха, хааааа, най- после днес нещо свежарско!!!

В блога Ви е интересно.
Погледнах този и предишния Ви постинг, и ми харесаха.
Умна и интелигента жена сте.
Не обичате да спорите...това ми допадна. И аз мразя да споря.Безсмислено е.

Благодаря.
Не споря, защото винаги съм права :-)))

Преди много години установих, че по-лесно понасям да ям лайна, отколкото да ги правя. Затова предполагам съм пристрастена. Обичам тези от близките ми, но не ги препоръчвам на никой.

не се окайвай!

Ама много надуто звучи. Лайнояд. А пък образът на братеца е на натурален лайномет.